понакỳцвам, -аш, несв., непрех. Накуцвам малко, слабо. Той се поогледа, понамести торбата на рамото си и, като понакуцваше, забърза надолу из пътеката. Йовков. Единият му крак... беше малко по-къс и той леко понакуцваше. К. Константинов.