|
понамаля̀вам1, -аш, несв.; понамалèя, -èеш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. понамаля̀л, -а, -о, мн. понамалèли, св., непрех. Ставам малко по-малък. Подир един час върволякът понамаля. Вазов. Денят понамаля.
понамаля̀вам2, -аш, несв.; понамаля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Правя нещо да стане малко по-малко. Понамалиха крачките си и се поспряха. Йовков. Опита се да го поразтуши и да му понамали тъгата. понамалявам се, понамаля се страд.
|