понамèствам, -аш, несв.; понамèстя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Намествам малко, донякъде. Той понамеспш очилата си, пристъпи по-близо и гласно прочете надписа. Йовков. И като понамеспш феса на главата си, Кондо затръшна пътните врата зад гърба си и потегли към затвора. Д. Немиров. понамествам се, понаместя се страд.
|