понаминàвам, -аш, несв.; понамѝна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Наминавам някъде за малко, за кратко време или от време на време. Тя обиколи всички хора... Понамина и у някои от сиромасите, на които даваше ниви на изполица или под наем. Г. Караславов. Не пропускаше неделя да не понамине у какини си.
|