понаòстрям, -яш, несв.; понаòстря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Наострям малко, не напълно. Сегиз-тогиз като че се събужда от дрямка (конят), понаостря уши и поглежда чича Митуша. Йовков. Понаострих молива. понаострям се, понаостря се страд.