понапѝчам, -аш, несв.; понапекà, понапечèш, мин. св. понапèкох, понапèче, прич. мин. св. деят. понапèкъл, -кла, -кло, мн. -кли, св., прех. Напичам малко. Спят най-вече сутрин, като изгрее слънцето, като понапече. Йовков. Искаше ѝ се да понапече гърба си на последните лъчи на залязващото слънце. Орлин Василев. Понапекохме чушки. понапичам се, понапека се страд.
|