понаплàквам се, -аш се, несв.; понаплàча се, -еш се, мин. св. понаплàках се, св., непрех. Наплаквам се донякъде. Очите и на двете се изпълниха със сълзи. Да бяха по-насаме, щяха да ги отпуснат, та да се понаплачат. Влайков.