понапрàвям, -яш, несв.; понапрàвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Направям малко. Сестра му беше понаправила нещо, но не беше наредено така хубаво, не беше изработено така майсторски. Г. Караславов. понаправям се, понаправя се страд. □ Понаправям главата (разг.) – напивам се малко; понапивам се. От кръчмата излезе ухилен Гърдьо. Рано беше още, но той беше успял вече да понаправи главата. Йовков.
|