понапълня̀вам, -аш, несв.; понапълнèя, -èеш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. понапълня̀л, -а -о, мн. понапълнèли св., непрех. Напълнявам малко. Без да иска, разхубавяваше се от ден на ден, понапълняваше, снагата ѝ зрееше и се наливаше като плод. Йовков. Тя бе малко понапълняла, препасана с алена престилка, изглеждаше весела, радостна. К. Петканов. Той беше сърдит, надут, неразговорлив. Лицето му беше понапълняло и изглеждаше на подпухнало. Г. Караславов.
|