понасѝпвам, -аш, несв.; понасѝпя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Насипвам малко или от време на време. Видя пред себе си усърдно разчистена пътека по снега, но вятърът бе успял да я понасипе тук-там с нов сняг. Дим. Талев. понасипвам се, понасипя се страд.
|