понастаня̀вам, -аш, несв.; понастаня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Настанявам малко, донякъде. Като завърза юздите, тя слезе, понастани коня и погледна пак към кръчмата. Йовков. понастанявам се, понастаня се страд.