понастѝгам, -аш, несв.; понастѝгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. понастѝгнат, св., прех. Настигам малко, донякъде. Вълкадин забърза, след него и тя. Понастигна го, той чуваше стъпките ѝ, но пак не се обърна. Йовков. понастигам се, понастигна се страд.
|