|
понàсям1, -яш, несв.; понесà, -èш, мин. св. понèсох, прич. мин. св. деят. понèсъл, -сла, -сло, мн. -сли, св., прех. 1. Почвам да нося някого или нещо. Грабнал на ръце ранената и я понесъл като дете към хана. Йовков. Момчил не каза вече нищо, мълком вдигна Елена на ръцете си, понесе я и леко я сложи близо до дъба. Ст. Загорчинов. И сякаш с тоя дивен аромат криле понасяха те в други свят. Ем. п. Димитров. || За превозно средство почвам да возя, да карам. Най-после, когато влакът ме понесе към Дунава, аз си отдъхнах с радост. Вазов. Конят понесе двуколката в равен тръс. Дим. Димов. 2. За вода, вятър – повличам, отнасям със себе си. Уморено, то се отпусна над леките вълни и водата бавно и спокойно го понесе. Елин Пелин. Завтекох се да взема птицата. Течението я понесе към вътрешността на яза. Ем. Станев. Вятърът волен далеко понесъл е / нашите песни и смях. Багряна. А вихърът студен понесе в миг / на призрачни криле зловещий вик. Смирненски. 3. Само св. Взел съм и нося със себе си. Пък и какво ще каже, ако го попитат защо я е взел, няма ли да му се смеят, че е понесъл брадва да се брани от вълците? Йовков. понасям се, понеса се страд.
понàсям2, -яш, несв.; понесà, -еш, мин. св. понèсох, прич. мин. св. деят. понèсъл, -сла, -сло, мн. -сли, св., прех. 1. Устоявам, издържам на болка, страдание и под.; търпя. Търпеливо понасяше и мъки, и нужди. Влайков. Не можеше ди понася разваления въздух по кръчмите и кафенетата... та по цели дни си седеше до печката. Г. Караславов. Лицето му лъщеше на слънцето, обляно в пот; виждаше се, че той трудно понасяше лятната горещина. Дим. Талев. || Приемам търпеливо, спокойно нещо неприятно; примирявам се, изтърпявам, издържам. Не страя / и не понесе срам на старини, / при пролет още грижната му майка / на одъра се гътна и не стана. П. П. Славейков. Сърцето на Цвета често се огорчаваше, но тя понасяше леко всичко, защото Еньо я обичаше, подкрепяше. Елин Пелин. А мама... тя всичко може да понесе: така си мислим ние всички за нашите тъжни майки. Дим. Талев. Милена не можеше да понася Дина. К. Петканов. 2. Изпитвам, претърпявам, изживявам нещо тежко, неприятно. Повече кахъри и грижи понесе стрина Венковица с голямото си момче. Влайков. Колчо, едва пренесъл едни ядове и неприятности, сега трябваше пък друга мъка да понесе. Влайков. Най-много щета понесохме от агарянците. Ст. Загорчинов. 3. Само 3 л. Разг. В съчет. с личните местоим. в дат. пад. и обикн. с отрицание – изгодно ми е, нрави ми се. Белчо, не те разбирам! – дигна рамене старшията. – Разбираш ме, но не ти понася. К. Петканов. Аз съм убеден, че той нарочно икономисвал истината – защото тъй му понася! П. П. Славейков. || Разг. За климат и др. – действа благотворно на организма, на здравето. Ще свалим една другарка в село. Не ѝ понесе тук, болна била. К. Ламбрев. понасям се, понеса се възвр., страд. и взаим. Мислиш ли, че не съм опротивял дори на себе си! Не мога да се понасям! Орлин Василев. Насилието и кървавите обиди се понасяха с търпение и стоицизъм, които учудват. Йовков. Ще се разведем с Петър, защото вече не можем да живеем заедно. Ние просто не можем повече да се понасяме. Вежинов.
|