понàсям се, -яш се, несв.; понесà се, -èш се, мин. св. понèсох се, прич. мин. св. деят. понèсъл се, -сла се, -сло се, мн. -сли се, св., непрех. 1. Започвам да се нося да се движа бързо в някаква посока, обикн напред или нагоре; отправям се, препускам. Хлопките задрънчаха и цялото стадо се понесе в бяг. Йовков. И от комините се заиздига сладкоструйно тънък син димец и се понесе към небето като обредно кадение. Елин Пелин. Ястребът заклати криле и се понесе над реката към отсрещния склон Н. п. Филипов || Прен. Започвам да вея. Скоро и тях ги замрежи фъртуната, която се понесе на бурни, вихрести, снежни облаци насам. Вазов. 2. Прен. За звук, шум, песен мълва и пр. – започвам да се разнасям, да се разпространявам, да се чувам. От двора се понесе страшен лай: залаяха и трите кучета. Ем. Станев. По едно време из село се понесе тъмна мълва: Рале отишел в манастира да се калугери. П. Ю. Тодоров. || За миризма, дъх и пр. – започвам да се излъчвам от нещо и да се разнасям из въздуха. Из долината се понесе дъх на люляка и на, липи. Йовков. Комините задимяха лениво и из въздуха се понесе остра миризма от горен говежди тор. Г. Караславов.
|