понатежàвам, -аш, несв.; понатежà, -ѝш, мин. св. -àх, св., непрех. Натежавам малко, донякъде. Стоян и сега нямаше ни бял косъм по главата, ала някак понатежа и наедря. Дим. Талев. Ех, понатежало ми бе малко, та рекох от мъка да си поизкажа пред тебе. Влайков.
|