понатъ̀ртвам, -аш, несв.; понатъ̀ртя, -иш, мин. св. -их св., прех. Натъртвам малко, донякъде. Там стигнахме двама с Петърча подир пладне. Понатъртихме си краката, изподраскаха ни крайбрежните трънаци. А. Каралийчев. понатъртвам се, понатъртя се страд.
|