понатя̀квам, -аш, несв.; понатя̀кна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Натяквам малко или от време на време. И един ден понатякнах пред нея за това, що го стори Койчо. Тя не даде и да се издума. Влайков. Често му понатякваха, че не му се учи.