понацу̀пвам, -аш, несв.; понацу̀пя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Нацупвам малко; поначумервам. Грозьо постоя, сякаш недоумяваше как да постъпи след Джонковите гневни думи; накрай обаче понацупи дебелите си върни и сам се хвана при Ангелина. А. Страшимиров.
|