поначумèрвам, -аш, несв.; поначумèря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Начумервам малко. Той все говореше нещо на Сарандовица, но тя, залисана е сметките си, само поначумерваше лицето си и махваше с ръка, за да не и пречи. Йовков.