понè нареч. 1. При думи, които означават количество – за означаване, че това е най-малкото, което се иска, желае, допуска и пр.; най-малко. Няма ли да се намерят поне двайсет душа в целия град да се притекат на помощ на другарите си? Дим. Талев. Но вечер... той нямаше мира и не можеше да заспи, ако не минеше мълчешката поне два пъти край Цветината къща. Елин Пелин. От тогава се мина много време, но имал ли съм поне минута спокойствие! В. Друмев. Думите ѝ прозвучаха като плаха молитва: – Стояне, поне днес остани в къщи! К. Петканов. Дай ми поне пет лева. 2. За означаване отказ от всичко друго, изключване на всичко друго, освен; само, най-малко. Донеси тогава поне ракия и нещо мезе. Елин Пелин. Тъй и тъй е дал пари за железницата, поне да се наспи. Ал. Константинов. Оставете ме поне тук да съм спокоен. Поне за спомен.
|