понèчвам, -аш, несв.; понèча, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Показвам, че искам да извърша нещо; наканвам се. Севда го погледна уплашена и дори понечи да го хване за ръкава, но се въздържа. Г. Караславов. Той понечи да я поздрави, но Ния бързо отклони погледа си. Дим. Талев. А после, като видя разтрепераната девойка, понечи да и се усмихне, но не можа. А. Страшимиров.
|