понѝквам, -аш, несв.; понѝкна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. За растение, коса, зъби и др. – показвам се навън при растежа си: израствам, покарвам. На мястото, гдето беше Клепалото, пониква бурен и коприва. Йовков. Проходи навреме, навреме му поникнаха зъби, навреме проговори. Дим. Талев. Брадата му също тъй беше много гъсто поникнала. Йовков. || Обр. За много предмети – появяваме се бързо. Като гъби поникнаха къщи, / оживи се самият живот. Н. Марангозов.
|