понòсвам, -аш, несв.; понòся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Нося малко, кратко време или от време на време. Защо не вземеш раницата му да я поносиш поне до пътната врата? А. Каралийчев. Помощник-командирът измъкна изпод кревата чифт хубави боксови ботуши... – Поносил съм ги, но не са лоши. Вежинов. Няма кой да го погледне – от глад щеше да умре, да му не поносвах туй-онуй. Вазов.
|