поня̀тен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. (рус.). 1. Който може лесно да бъде разбран, да се схване; разбираем. Всички сега слушаха омаяни и гълтаха родните и понятни звукове на тая музикални поезия. Вазов. Нейните слова бяха вече смислени и понятни. Ст. Загорчинов. 2. Разг. За който се знае, за който не е необходимо изясняване. По понятни за всички причини той отказа да се срещне с нея.
|