поня̀тие, мн. -я, ср. 1. Филос. Основна форма на мисленето, в която са отразени общите и съществени свойства на предметите и явленията, на обективната действителност. Фантазията е процес на мислене чрез образи, а логическото мислене е процес на мислене чрез понятия. П. П. Славейков. Различаваме три основни форми на мисленето: понятие, съждение и умозаключение. Психология. 2. Представа, познание за нещо. Железният път се свързва в мислите му с понятието за свободна България. Вазов. Разведоха ме навсякъде, за да ми дадат какво-годе понятие за лагерния живот. Ал. Константинов. Попето имаше горе-долу понятие за онова, което ставаше около него, чувстваше ужаса на войната, страхуваше се от бъдещето. Йовков. 3. Остар. Схващане, разбиране, възглед. Ще видите как се менят нрави, език, носия, понятия. Вазов. Главно наказание и най-спасително, според понятията на Ивана Гърбата, беше фалангата. Вазов.
|