пооблѝчам, -аш, несв.; пооблекà, пооблечèш, мин. св. пообля̀кох, пооблèче, прич. мин. св. деят. пообля̀къл, -кла, -кло, мн. пооблèкли, св., прех. Обличам малко. Ние за хаир... отделяме от своя залък да му даваме да не пукне от глад, пооблякохме го, че съвсем гол беше останал. З. Стоянов. пообличам се, пооблека се възвр. и страд. Иди се пооблечи. Тури си новите дрехи. Йовков. Лазар похарчи за Неда десет лири, други десет лири даде баща му. Пооблече се Неда за сватбата си. Дим. Талев.
|