поовехтя̀вам, -аш, несв.; поовехтèя, -èеш, мин. св. поовехтя̀х, прич. мин. св. деят. поовехтя̀л, -а, -о, мн. поовехтèли, св., непрех. Овехтявам малко, донякъде. Той беше облечен като турист – с къси панталони, яке – и носеше поовехтяла от употреба раница на гръб. А. Гуляшки.
|