|
поокъся̀вам1, -аш, несв.; поокъсèя, -èеш, мин. св. поокъся̀х, прич. мин. св. деят. поокъся̀л, -а, -о, мн. поокъсèли, св., непрех. Окъсявам малко, ставам малко къс. Палтото му е поокъсяло.
поокъся̀вам2, -аш, несв.; поокъся̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Правя нещо да стане малко по-късо. Шивачът ми поокъсил палтото. поокъсявам се, поокъся се страд.
|