поомèквам, -аш, несв.; поомèкна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Омеквам малко. Поомекнал за малко, гласът ѝ сега пак се изостри. Дим. Талев. Щом времето поомекне малко, откъм стопанския двор се хлъзгаха шейни. Кр. Григоров.