|
поопѝрам1, -аш, несв.; пооперà, -èш, мин. св. поопрàх, св., прех. Опирам, изпирам малко или понякога. Поопрах си дрехите. поопирам се, поопера се страд.
поопѝрам2, -аш, несв.; поопрà, -èш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. поопря̀л, -а, -о, мн. поопрèли, прич. мин. страд. поопря̀н, -а, -о, мн. поопрèни, св., прех. Опирам, докосвам леко, малко. А бе, Бранков се сгодил? — каза единият от тях, който си поопираше ръката на бастун със сребърна дръжка. Вазов. поопирам се, поопра се страд.
|