|
поосакатя̀вам1, -аш, несв.; поосакатèя, -èеш, мин. св. поосакатя̀х, прич. мин. св. деят. поосакатя̀л, -а, -о, мн. поосакатèли, св., непрех. Осакатявам малко, ставам малко сакат.
поосакатя̀вам2, -аш, несв.; поосакатя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Правя някого малко сакат или малко негоден, непълноценен, грозен. С изхвърлянето на тези глави сте поосакатили книгата. поосакатявам се, поосакатя се страд.
|