|
поослỳшвам се, -аш се, несв.; поослỳшам се, -аш се, св., непрех. 1. Ослушвам се малко, кратко време. Поослушах се по-добре и чух, че гласът иде откъм гъсталака на върбите. Мих. Георгиев. Отиде бързо до вратата, която водеше в одаята, дето спяха домашните на Тодора, спря се и се поослуша. Йовков. 2. Само несв. Ослушвам се малко от време на време. На всяка крачка спира и се поослушва и после отново тръгва.
поослỳшвам се, -аш се, несв.; поослỳшам се, -аш се, св., непрех. Ослушвам се малко или от време на време. Откъм улицата се чуват гласове. Рали се поослушва, след туй тръгва към предния двор. Йовков.
|