поостàвам, -аш, несв.; поостàна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Оставам малко, кратко време. И след като изкълват просото, кокошките поостават някое време на двора: чакат още. Йовков. Аз поостанах, че бяхме се наговорили с Лича да идем заедно по една работа. Влайков. 2. Оставам малко по-назад от някого, поспирам се малко. Той поостана надире, за да остави да минат и другите изпращачки покрай него. Вазов. 3. Оставам малко по-назад от време на време. Като преминаха дълбокия път на Балтей и излязоха къде голямата равнина, забеляза се, че единият кон взе да поостава. Цани Гинчев. 4. Запазвам се отчасти, не изчезвам напълно. Но нещо от предишната му (на коня) красота все беше поостанало. Йовков.
|