поостъ̀ргвам, -аш, несв.; поостъ̀ржа, -еш, мин. св. поостъ̀ргах, св., прех. Остъргвам малко, донякъде или от време на време. Я му кажи тука — и бай Ганьо сочи врата си, — тука да пооглади, с бръснача да поостърже малко. Ал. Константинов. поостъргвам се, поостържа се страд.
|