поотвѝквам, -аш, несв.; поотвѝкна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Отвиквам малко, донякъде. Той беше поотвикнал от веселия училищен шум и когато се намери сред другарчетата си, изпитваше и радост, и някакъв страх. И. Волен.