поотдъ̀хвам, -аш, несв.; поотдъ̀хна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Отдъхвам малко или от време на време. Легнах по корем в треволяка, за да поотдъхна. Мих. Георгиев. Малко изморена била... и на стълбата на всяко стъпало се спирала да си поотдъхне. Влайков. Още при вратата той се спря да си поотдъхне. Йовков.
|