поотѝчам, -аш, несв.; поотекà, поотечèш, мин. св. поотèкох, поотèче, прич. мин. св. деят. поотèкъл, -кла, -кло, мн. -кли, св., непрех. Отичам малко. Позна, че кълката му бе поотекла. Вазов. Очите ѝ са поотекли.