поотпочѝвам, -аш, несв.; поотпочѝна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Отпочивам малко или от време на време. Добре, Митя, като поотпочинеш, ще ни разправиш всичко. Стаматов. След обяд той обикновено поотпочива и после почва да работи. поотпочивам си, поотпочина си непрех. Тук-там те се възпираха под някое сенчесто дърво, за да си поотпочинат с дружината. Блъсков. Конете бяха си поотпочинали и леко грабнаха шейната. Йовков.
|