поотпỳскам, -аш, несв.; поотпỳсна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. поотпỳснат, св., прех. Отпускам малко или от време на време. Поотпусна коня и тръгна подир него. Йовков. Тя се дори осмели еднаж-дваж да каже на мъжа си да поотпусне и той сърце, та да се поразвесели и къщата. А. Страшимиров. Тя поотпущаше клепачите си с дълги черни мигли и тоя засенчен поглед придаваше особена прелест на усмивката ѝ. Йовков. поотпускам се, поотпусна се страд.
|