|
поотслàбвам1, -аш, несв.; поотслàбна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Отслабвам малко, ставам малко по-слаб. Той беше се изменил доста: поотслабнал беше, небръснат. Йовков. Шумът бе поотслабнал. Вазов.
поотслàбвам2, -аш, несв.; поотслàбя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Отслабвам малко, правя нещо да стане малко по-слабо. Той помисли да поотслаби малко силата на своите думи, затуй захвана с един по-благ и кротък глас. Влайков. поотслабвам се, поотслабя се страд.
|