поотъня̀вам, -аш, несв.; поотънèя, -èеш, мин. св. поотъня̀х, прич. мин. св. деят. поотъня̀л, -а, -о, мн. поотънèли, св., непрех. Отънявам малко ставам малко по-тънък. Вратленцето на детето беше поотъняло от болестта.