поп, пòпът, пòпа, мн. попòве, пòпа (сл. ч.), м. (гр.) 1. Встъпило в брак духовно лице в православна църква, което добива право да извършва богослужение и различни обреди; православен свещеник. Побелелият поп Серафим с кадилница в ръка бърза от гроб на гроб. Елин Пелин. В къщата на хаджи Генча дванайсет попа осветили вода. Каравелов. 2. Разг. Изобщо свещеник. Католишки поп. Протестантски поп. 3. Разг. Карта за игра с изображение на възрастен мъж с корона на глава. □ Като поп (ще каже, ще направи нещо или ще дойде) (разг.) — без никаква съпротива, без да разсъждава, по неволя. Може да не дойде, — отвърна тя сухо. — Ще дойде като поп, какви ще ги дъвче! — разтри си той ръцете. Г. Караславов.
|