попàра ж. Ястие от надробен хляб, сирене и масло, попарени с вряла вода, за ядене на закуска. До огъня стояха двамата дядови Иванови синове и сърбаха попара от дървена гаванка. А. Каралийчев. Старецът приготвяше сутрешната попара за закуска. Ем. Станев. || Разш. Надробен хляб в мляко, чай и др. Хранеше кученцето с попара от мляко. □ Дробя (забърквам) попара (обикн. някому) (разг.) — създавам неприятности, ставам причина за неприятности. Боже, боже! — дигна глава старата. — Какво сме имали да патим... — Ти я надроби тая попара! — рече Юрталана. Г. Караславов. Той също се безпокоеше, като гледани угрижения вид на двамата млади.... Оня — помисли си той — ще е забъркал тука някоя попара. Вазов. Сърбам попарата на някого (разг.) — търпя неприятности от някого. И аз им сърбам попарата на тия жени. Влайков. Сърбам (ям) попарата, която сам съм надробил (диал.) — търпеливо понасям неприятности, за които съм причина. Сърбал съм (ял съм) му попарата (разг.) — изпатвал съм си тежко от него. Замисли се пак дядо Митьо. Няма вяра той в тая царщина; зер стар е и не веднъж ѝ е сърбал попарата. Ц. Церковски.
|