попàрвам, -аш, несв.; попàря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Поливам, заливам с вряла вода. Ами че той големец ли е? — пита дядо Петко и сърцето му треперя от радост, чаят се разлива от чашата и попарва ръката на дядо, но той не сеща. Ал. Константинов. Попари трици и с тях наложи отеклия крак. Влайков. 2. За слана, студ и пр. — правя да повехне растение; осланявам. Повехнала и малката градинка, /... / слана попари скромната латинка. Вазов. Смърт целуна китните гори / и тревите смъртен скреж попари. Хр. Ясенов. || Прен. Ставам причина някой да посърне, да се умисли, да изпита дълбока скръб, печал. Ако загина на война, / жал никого не ще попари. Дебелянов. Весел ме гледат мили другари, /... / но те не знаят, че аз веч тлея, / че мойта младост слана попари. Ботев. попарвам се, попаря се възвр. и страд. Попариха се от това писмо и стрина Венковица и чичо Венко. Сърцето им се къса от мъка. Влайков.
|