попàрен, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от попаря. 2. Като прил. — а) Който е залят с вряла вода. През лятото на горещите плочи на двора сушехме попарени сливи, джанки, домати и боб. б) Който е повехнал от слана; осланен. И пожълтелите, попарени от сланата листа почнаха полека едно след друго да падат. Елин Пелин. в) Прен. Който неочаквано е изпитал силно смущение и голяма болка, скръб. Кандов остана попарен. Вазов. Излязох си, господине, ама с попарено сърце! Като че някой беше забол търнокоп у гърдите ми! Мих. Георгиев.
|