попекà, попечèш, мин. св. попèкох, попèче, прич. мин. св. деят. попèкъл, -кла, -кло, мн. -кли, св., прех. 1. Пека, грея малко, кратко време. Слънцето попече малко и се скри зад облак. 2. Пека, държа на огън малко, кратко време. Попекох на слънце ръцете си. попека се възвр. и страд. Тя радостно почна да тича покрай реката и да гони подплашените жаби, които бяха излезли да се попекат. Елин Пелин.
|