попѝвам, -аш, несв.; попѝя, -ѝеш, мин. св. попѝх, прич. мин. страд. попѝт, св., прех. и непрех. 1. Поглъщам, поемам, просмуквам в себе си течност, влага и др. Тя се наведе и нагреба с шепа праха, който беше попил кръвта, паднала от главата на нейния син. А. Каралийчев. Земята попива една част от падналата дъждовна вода. || Обр. Тя сякаш попиваше всяка негова дума, радваше се на мислите му, следеше движенията му със светнали очи. А. Гуляшки. || Имам свойство да поглъщам влага, течност. Тази хартия попива. 2. За течност — навлизам, поемам се, бивам погълнат от някакво вещество, материя. Кръвта беше попила и върху чергата, с която беше покрит миндерът. Г. Караславов. 3. Правя нещо да поеме, да погълне в себе си влага, течност и др.; изсушавам. Руменова попи с малка, бяла кърпичка сълзата на едното си око, после на другото си око. Дим. Талев. || Изсушавам мастило с попивателна. После той попи мастилото с изпокъсаната попивателна и шумно затвори тефтера. А. Гуляшки. попивам се, попия се страд. и непрех. Под него пръстта бе топла и влажна и той сещаще как кръвта му изтича и се попива от жадната земя. Ст. Загорчинов. Сълзите като че се бяха попили. Кротката усмивка бе пак на лицето. А. Каменова.
|