попѝйвам, -аш, несв.; попѝйна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Разг. 1. Пия вино или друго спиртно питие малко повече. Кажи на дяда си Хаджия да дойде и той при нас да пояде малко и да си попийне винце. Каравелов. Необходимо беше най-сетне да побъбри с хора, да научи новини от града, да си похапне и попийне. Ем. Станев. Похапвахме си с Казака, попийвахме си. Йовков. Виж какви са червени очите на Хаджията! — казваше един. — Трябва да си е попийнал. Йовков. 2. Само несв. Имам навик, обичам да пия спиртни питиета. Добър човек беше баща ти, само дето попийваше. Чудомир. Навикът му да попийва, види се, го изкушаваше и оттам се връщаше винаги пийнал. Кр. Григоров.
|