попѝпвам, -аш, несв.; попѝпам, -аш, св., прех. 1. Пипам малко, леко, набързо или от време на време. Попипа крака, който гореше, и разбра, че е изкълчен и че не може да се помръдне. Вазов. Василица отключи вратата и попипа на лавицата за кибрита. Вазов. Днес тя попипа превръзката, стори ѝ се, че кръвта бе престанала да тече. Дим. Талев. Старецът вървеше приведен... и от време на време попипваше пазухата си, дето носеше парите. Елин Пелин. Върти стрина Радовица чекръка, често-често попипва писъмцето а час по час се навежда. Влайков. 2. Само несв. Разг. Обичам да крада; покрадвам. Момчето се научило да попипва. попипвам се, попипам се възвр. и страд. Щом остави палтото на пейката, той тозчас се по-пипа над кръста, по пазвата. Йовков.
|