попѝтвам, -аш, несв.; попѝтам, -аш, св., прех. 1. Задавам конкретен въпрос на някого, за да узная нещо; запитвам, питам. Какво знаете за Бяла черква? — попита Огнянов. Вазов. Тя излезе със свещ в пруста и попита: — Кой е? Елин Пелин. Никой не попита / какво му е на младото сърце. П. П. Славейков. 2. Искам разрешение от някого за нещо. Момичето отиде на екскурзия, без да попита майка си. попитвам се, попитам се възвр., страд. и взаим. – Врачка ли, знахарка ли живее тука? — попита се Теодосий. Ст. Загорчинов. Жените погледнаха след него, негласно се попитаха защо и той не е на война. К. Петканов.
|